ЗА ВЧЗ

За възпалителните чревни заболявания

Терминът възпалителни чревни заболявания (ВЧЗ) се използва за означаване на група заболявания на храносмилателния тракт, при които дебелото и/или тънките черва са обхванати от възпалителни процеси. Двете основни разновидности на заболяванията попадащи в тази група са болестта на Крон (БК) и улцерозният колит (УК), също познат и като язвен колит.

ВЧЗ се счита, че са автоимунни заболявания – при тях имунната система на организма атакува елементи на храносмилателния тракт, при което се образува възпалението. При нормални обстоятелства, възпалението е нормална и необходима реакция на организма в отговор на инфекция или нараняване. Обикновено, зачервяване, по-висока температура, изпотяване или болка придружават отговора на тялото независимо дали става въпрос за порязване на кожата или на орган вътре в тялото. За хората засегнати от ВЧЗ, обаче, чревното възпаление се превръща в хронично състояние, което продължава цял живот. През целия живот се наблюдават епизоди на обостряния и периоди по време на които симптомите на заболяванията затихват (познати като ремисия).

Начините, по които тези заболявания се проявяват, са твърде разнообразни. Това зависи от локализацията им в гастроинтестиналния тракт и от тежестта на възпалението в засегнатата област. Симптомите на ВЧЗ могат да бъдат от леки до тежки, но обикновено включват продължителна диария (над един месец), коремни спазми и болка, усещане за спешно ходене по голяма нужда, усещане за недоизхождане след ходене по голяма нужда, ректално кървене. Симптоми, които също могат да съпътстват ВЧЗ са загуба на апетит, загуба на тегло, отпадналост, анемия, нощно изпотяване, повишена телесна температура, нарушение на нормалния менструален цикъл.

Допълнителна информация

 

Болест на Крон или Улцерозен колит?

Независимо, че БК и УК имат доста сходства, съществуват и осезаеми разлики, които ги разграничават едно от друго.

Болест на Крон Улцерозен колит
Може да се локализира навсякъде в храносмилателния тракт – от устната кухина, до ануса. Обикновено се локализира в дебелото черво, като обикновено започва в ректалната част и може да се разпространи до цекума.
Възпалението може да порази всички слоеве на чревните стени, отвътре навън. Възпалението засяга само най-вътрешния слой на чревната стена.
Възпаленията могат да се разпространят по цялото протежение на храносмилателния тракт, като се образуват разсейки и на места със здрава тъкан. Възпалението се локализира по протежението на дебелото черво и има хомогенна структура.
Пациентите могат да почувстват сравнително продължителна коремна болка, по-лека в периодите на ремисия, но по-значителна в периодите на обостряне. Обикновено не се усеща коремна болка в периоди на ремисия. При обостряния, коремната болка обикновено е временна и съвпада с движението на червата.
Перианални проблеми като фистули, анални фисури или израстъци (skin tags) могат да се появят. Перианални проблеми не са толкова често срещани.
Хирургична намеса може да бъде необходима за облекчаване на състояния, които не се повлияват от медикаменти или други видове терапия. Те обаче не могат да “излекуват” болестта на Крон. Хирургична намеса може да бъде необходима и при положение, че се направи резекция на дебелото черво, пациентът ще бъде успешно “излекуван” от УК.

 

Какво причинява ВЧЗ?
Това е въпросът, който все още не е намерил своя отговор. Макар да се провеждат редица проучвания в тази област, причините за заболяванията до голяма степен все още са забулени в мистерия.

Това обаче не означава, че вече не са намерени редица отговори. Има основателни предположения да се смята, че ВЧЗ се развиват в генетично предразположени индивиди, при които, влиянието на определени фактори на околната среда, отключват заболяванията.
Кого засягат ВЧЗ?
ВЧЗ може да засегнат хора, без значение от техния пол, възраст или раса. Съществуват обаче доказателства, че честотата на тези заболявания е по-голяма в страните от Северна Америка и Северна Европа (особено в страните от Скандинавския полуостров).

Най-често хора биват диагностицирани с ВЧЗ между 15-25 и 45-55 годишна възраст.